От Балчик до Виена с любов

Един ден, докато хранихме четири малки котенца и майка им, до нас самичко дотича отнякъде най-гальовното страдалче, което сме виждали - дълъг бял косъм, блестящи сини очи, черна лента на главичката като тиара. Нахранихме го, снимахме го и тръгнахме, но не успяхме да го забравим. Решихме, че ако отново го видим и то ни позволи, ще вземем синеочко вкъщи. На другия ден синеочко пръв ни намери, посрещна ни още от началото на уличката. Така започна едно ново начало с щастлив край.

Синеочко веднага се превърна в любимец на всички. Гальовен, мил и наистина много красив, той бързо научи за тайните на месото, още по-бързо научи ползването на тоалетна, игрите и разбира се, как да привлича внимание, така че да печели повече галене от останалите.

След няколко посещения при ветеринар, се оказа, че Блу нямаше сериозни оплаквания и неразположения към този момент, затова веднага започнахме да му търсим дом, беше твърде прекрасен, за да го държим затворен и самотен, без да имаме възможност да му отделяме цялото си свободно време.

Имаше много кандидати за Блу от различни градове на страната. Интерес за нас представляваше обаче една жена и семейството й, които живееха във Виена. Жената се беше влюбила в Блу още от снимките и много го искаше. Интересуваше се от здравето му, искаше да поеме разходите за него - проявяваше страхотно отношение към животните. Това обаче беше и най-трудният вариант,

поставяне на всички ваксини, изкарване на паспорт и чипиране на малкия Блу, а след това и дългият път с бус до Виена.

Спряхме се обаче на този вариант и започна следващото приключение за Блу. Започна да учи немски, разбира се само важните за него думи - шунка, сандвич, пусни печката :). След 2 седмици Блу отпътува с клетката си за Виена, където цяла нощ го чакаше новото му семейство. Синеокото бижу повече от месец вече е виенчанче, а семейството му го обича много

и си играе с него всеки ден. Ежеседмично получаваме снимки и информация за него. Направихме страхотен избор с тези осиновители и се надявахме много братчето на Блу (което още беше на улицата) да има поне малко от този късмет - но това е друга история.

​

Сега Блу е щастлив, обичан и пълен с енергия, задоволена е всяка негова детска прищявка, а хората около него са щастливи, че го имат и че ги посреща всеки ден, когато се прибират от работа.

​

Осиновяването на животинче е наистина страхотен подарък, който правиш както на едно бездомно клетните, така и на самия себе си! СТРУВА СИ 100%.

Пълната кутия и празното сърце

Кръстихме статията така заради съкровището, което намерихме в една кутия за сирене и празното сърце, което я беше напълнило и прилежно затворило.

Разхождайки се една дъждовна още студена сутрин на 03 април 2020 г. в Балчик, дочухме отнякъде тънък, плашещо немощен и глух звук. Заслушахме се, но звукът изчезна, после отново се появи - тънък, приглушен. едва доловим бебешки мяу. Поогледахме се, но нямаше нито коте, нито човек наоколо. Загледахме се в един изоставен двор, обрасал в трева, потрошена стара къща и отново чухме бебешки изтощен мяу. Веднага влязохме в двора, нямаше нищо, освем прилежно оставена отстрани кутия за сирене. Грабнахме я, отворихме я бързо, а вътре - няколко торбички. Разкъсахме ги и там го намерихме ужасени - безценното съкровище, три бебета новородени с пъпната връв, едното черничко едва мяука, другите две с изплезени езичета не издават нито звук. Тръгнахме към вкъщи с трите клетничета. Някой беше решил, че има право да се разпорежда с живота им.

Веднага ги сложихме в тавичка до печката, завихме ги, беше жизненоважно да спасим поне едничкото. Трябваше да се стоплят бързо - хипотеррмията (ниската телесна температура) е животозастрашаваща за топлокръвните котки, особено новородените. Храненето беше втора грижа, но котенцата трябваше да се стоплят. Никога не се храни измръзнало котенце, може да го убием.

Нямахме никаква храна. Нямахме никакъв опит, та кой ли може да се справи да бъде ... майка-котка в човешкия свят. Постоплени и завити, котенцата след час се поразмърдаха и леко замяукаха. Намерихме рецепта за храна, подходяща за тях, докато чакахме доставката на адаптирано котешко мляко - жълтък, кисело мляко, козе прясно мляко, ампула омега-3 мастни киселини.

Първата вечер беше тежка, котенцата стояха завити под климатика, ставахме на всеки час да ги храним, през няколко минути проверявахме дали дишат, да не би да се затиснат взаимно и т.н. След два дни пристигна котешкото мляко, а мъниците бяха по-големи борци от очакваното.

​

Започна дълга битка за живота им, в която те бяха истински супер-звезди. Моментално се сдобиха с имена - Страхил, който от начало даваше вид на най-борбен и оправен, Маслинка, единственото момиче, което всъщност ги спаси, защото само тя имаше останали сили да мяука, и разбира се, черно-белият Пандичко, който се оказа най-гальовното мишле, което сме срещали.

​

Битката продължаваше всеки ден, на всеки 2 часа - хапване, колкото могат (че и малко отгоре), тоалетна, раздвижване, постоянно отопление в стаята, смяна на бутилките с топла вода, завивки, милване и говорене. Ден след ден, нощ след нощ храненето на мъниците не се прескачаше. Истинска симфония се получаваше, ако минат повече от два часа между храненията.

​

Мъниците растяха, макар незабележимо - дойде времето, когато в сутринта на Цветница светът видя първото оченце на Маслинка. След него мина доста време, докато се отвори второто, а успоредно с това прогледна и малкият Страхил. Пандичко, макар и видимо по-голям от другите, прогледна след почти 10 дни. Разбира се не закъсня и инфекцията на очичките, която бебенцата са наследили от майката. Започна лечение с антибиотик, за да може най-пълните с любопитство очи в света да прогледнат здрави и щастливи. А от капкомер, преминахме успешно на хранене с биберон, благодарение на който се хапваше повече и по-бързо, а Пандичко спря да е целият залят с мляко (което беше резултат от неспособността му да е спокоен край храна и все да се опитва да изяде капкомера).

​

Съвсем не неочаквано, Маслинка проходи първа, още по-малко неочаквано Страхил пръв заряза млякото и се насочи към истината - пастет с чисто месо. Растяха бебетата, преместиха се в по-голяма стая, досега обитаваха ваната в банята, а бързо-бързо завладяха спалнята. Щъкаха по цял ден, гониха се, хапваха и озвучаваха цялата къща. Все неща, които не се нравиха особено на големите ни

домашни космати особи - Топчо и Прашинка. Известно недоволство и лека ревност се долавяше в мъничкото неспокойствие, с което гледаха мъниците, завладяли стаите им.

​

Дойде и време за първите ваксини и за най-хубавото, което сполетя бебоците - Маслинка и Страхил бяха осиновени заедно и се превърнаха в две прекрасни и привързани софиянчета. А Пандичко, черно-бялото мишле, си остана за нас.

​

През ноември 2020 г. отбелязахме 7-мия месец от геройството, което тези мъници извършиха и тяхната победа над смъртта.

​

Никога не толерирайте насилието над животни!

Всеки живот е ценен!

Никой няма право да решава кой да живее и кой не!

​

Животните са наши приятели, те са част от нашите семейства, от нашите спомени и израстване.

ОБИЧАЙТЕ ГИ ВИНАГИ!

Братче с късмет

След успешното осиновяване на прекрасния Блу, който вече е на топло и сигурно при новото си семейство във Виена, не ни остана друго, освен очевидното - да се върнем на мястото, на което го намерихме и отново да се опитаме да хванем братчето му. До изоставената къща попаднахме на типична гледка - няколко малки котенца обикалят около 2-3 майки, майките гледат гладни и мили, чакат да видят дали ще ги нахраним или ще ги изгоним.

Нахранихме ги, разбира се, помилвахме ги, но котенцето, което искахме да спасим, го нямаше.Обиколихме наоколо, потърсихме го, преди да си тръгнем, някой претича през улицата - беше то - същински Блу, но по-малък и слабичък, навярно скоро боледувал.

Нахранихме го внимателно, след което му подадохме ръка и то само влезе в нея. Веднага го взехме с нас, завихме го и потеглихме към вкъщи. Няма да е вярно, ако кажем, че всичко с бейби Блу (както наричахме братчето на Блу изветсно време) беше идеално.

Мъничето беше уплашено, имаше апетит, но имате разстроен стомах, след всяко ядене, ходеше до тоалетна. Отделно, още на втория ден мъничето се скри в една голяма печка и нямахме никаква идея как ще го извадим.

Настана една сага - часове наред го викахме, чакахме, дори не знаехме дали се е заклещило и къде е изобщо. Правихме снимки и видео с телефона, понеже печката е тясна и само ръката можеш да си провреш. Искахме да знаем поне къде се намира котенцето. Накрая го намерихме до една от тръбите, където се беше сгушило и си стоеше. С още известна доза усилия и късмет успяхме да го извадим.

​

После имаше посещения при ветеринар, инфекции, 5 дни ходене всеки ден за антибиотик, още малко лечение, дълго време пробиотик. След месец Съни (вече си имаше собствено име това прекрасно момче), беше едно прекрасно, здраво котенце, което тежеше поне 1 кг, имаше страхотна козина и най-голямото желание за игра и обич.

Съни започна да се вълнува от най-очакваното нещо за неговата възраст - кога ще си има истински дом и семейство, което да го обича и да си играе с него по цял ден. Той беше много прилежен на фотосесията за осиновяване, знаеше, че залогът е голям. Желаещите за него не закъсняха. Отново имахме няколко кандидати и отново от тях подбрахме най-подходящия за нашия мъник.

Днес Съни вече живее в Добрич, има си истинско семейство, което толкова много го обича и се забавлява с него. Има си по-голяма кака Клеопатра, с която играе по цял ден и която дори му дава от храната си - вероятно, защото го вижда колко е дребен.

Съни има цял куп роднини, които се забавляват с него, купуват му подаръци и лакомства и го обожават. Той е поредното щастливо коте, което успя да спечели сърцето на едно мило момиче и никога повече няма да се върне на улицата.

Никога повече няма да обикаля за храна и да заспива гладен, никога вече няма да се свива на топка от студ в някой ъгъл. Съни вече няма да се оглежда за коли около себе си, няма да тича със свито сърце от кучетата на улицата и няма да се пази от големите котки, които му взимат храната и му ръмжат.

​

Съни вече има истински дом. Това е нашата мечта за всяко бездомно котенце, а тя е невъзможна без прекрасните хора с големи сърца, които осиновяват тези тъжни душички.

Муцун и петте кучета

​

Видяхме го в един студент мартениски ден през 2020 г. Бягаше от пет преследващи го кучета. Кучетата по-скоро си играеха, но на малкия Муцун изобщо не му беше до игра. Тогава котето беше едва на на 2-3 месеца, а на тази възраст е доста страшничко да те преследват пет кучета. За да се спаси, Муцун се качи на едно дърво, а Пиа реши да го хване и да го спаси.

​

В началото не беше лесно, Муцун нямаше доверие на никого. След повече от час опити да се успокои и да застане в скута ѝ, котето все пак реши, че може да ѝ се довери. На десетия опит, той вече реши да остане в прегръдката на Пиа, а тя го отнесе в топла и уютна къща.

​

Разбира се, дори там беше страшно за малкия Муцун и той прекара цялата нощ под един стол. Въпреки уплахата обаче, той мъркаше под стола и тепаше с лапички, както само котенцата могат. Беше толкова сладък! Дадохме му храна и водичка, както и топло одеало, на което да спи. Малко по малко, котето започна да става все по-смело и преди да се усетим, се превърна в истински гушливко.

​

От уплашено същество под стола, той стана смела котка, която сега си изисква гушки :) Ако се почувства самотен и иска прегръдка, чуваме един пронизващ МЯЯЯУ и знаем, че трябва да действаме. 

​

Муцун все още не обича кучета, но все пак е котка :) За сметка на това има огромни предни зъби и за това му дадохм второ име. Сега се казва Муцун Тигърския зъб <3

Сису в магазина за риба

​

През един горещ юнски ден на 2020 г., Пиа и Дани отидоха да си вземат риба за вечеря. Прибраха се с риба и с едно малко изплашено котенце, Сису. 

​

Сису и петте му братчета и сестричета били изоставени в един кашон до магазина за риба. Другите котенца вече бяха взети от добри хора и в кашона беше останал само Сису, може би защото имаше много лоша драскотина на окото си. Изглежда се беше бил с друга котка и беше пострадал здравата. Това само ни накара още повече да искаме да го спасим. Сису се беше скрил под пода на рибния магазин, така че беше доста трудно да го хванем. Опитвахме повече от половина час, но не успяхме и се прибрахме вкъщи.

​

Пиа обаче продължаваше да мисли за малко котенце, което вече беше нарекла Сису. Това е важен термин за финландците, означава нещо като "куражлия", макар да няма точен превод. Така че Дани нямаше друг избор, освен да скочи обратно в колата и да спаси мъничето. След дълга битка, продължила повече от час и половина, успяхме да го хванем.

​

Веднага го заведохме на ветеринар, защото мислехме, че може да остане без едно око заради раната. Д-р Силвия обаче го почисти и ни успокои, че всичко с окото ще е наред. Личеше си, че Сису е щастлив - вече беше започнал да мърка силно, да се бута с главичка и да ни прави от своите масажи.

​

Отведохме Сису вкъщи и го оставихме да души наоколо, за да свикне с новата обстановка. Той дотолкова свикна, че се скри и наистина ни изплаши! Търсихме ли търсихме малкия Сису, но той беше потънал някъде. Помислихме, че е скочил от терасата и никога повече няма да го видим. Но Пиа имаше някакво чувство, че котето още е в къщата. Продължавахме да търсим, но без успех.

​

Два часа по-късно, вече се бяхме отказали, когато Сису се показа сам. Оказа се, че беше решил да подремне зад пералнята. Сега стоеше на пода, с полузатворено оченце и с голяма топка прахоляк, залепнала по него.

​

Сега Сису е здрав, сладък и безкрайно любвеобилен. Обожава да подава главичка и да прави котешки масаж. Обича да си играе с други котки, а дори и да се гушка с кучета. Сису има много енергия и понякога прави пакости, за това цялото му име е Сису Бандитът :)

Орео МакГушков

​

Историята на Oreo не е точно за спасяване на котенце, поне не според нас. Един ден през август 2020 г. Пия и Дани чуха много силен MJAAAAAAAAUUUUU пред вратата. Те отвориха вратата и отвън стоеше малкия Орео. Орео просто реши да влезе направо вътре, да започне да яде котешката храна и след това да се гушка. Вече имахме толкова много животни и сметнахме, че грижата за Орео би била твърде непосилна.

Решихме да го върнем навън и да затворим вратата, но без успех. Веднага след като затворихме, супер силното мяукане започна отново. Много пъти се опитвахме да го оставим навън, но той продължаваше да си мяука. Така че в крайна сметка се поддадохме и решихме да го задържим. Така че можем да кажем, че Орео сам се спаси! Той просто дойде в нашата къща и направо се нанесе! Той има второто име, МакГушков, защото той е НАЙ-гушливата котка, която някога сме срещали.

Гладуващата Дани

Когато Пия и Дани се срещнаха за първи път с малката Дани (да, Дани и котето имат едно и също име), тя беше само кожа и кости. Намериха я навън, бродеща по улиците и мяукаща към всеки човек, когото види. Тя беше близо до смъртта от глад и отчаяно искаше да бъде спасена. През живота си не бяхме виждали толкова кльощаво коте. Разбира се, прибрахме я у дома, като през целия път проверявахме дали тя все още диша!

Малката Дани не беше фен на гушките и нямаше много апетит. Предполагаме, че стомахът й е бил много свит, тъй като беше малка и недохранена. Но постепенно започваше да яде малко повече всеки ден. Все още обаче бяхме много притеснени за нея, беше толкова слабичка. Нямахме представа, че тя само чака майката на Дани да дойде на гости, за да започне да се храни истински!

Майката на Дани наистина е страхотна готвачка. Онзи ден тя беше направила много хубаво пиле със сос. Тъй като малката Дани беше толкова слабичка, на нея й беше позволено да се храни и с човешката храна. И когато опита първата хапка пилешко на майкита на Дани, сякаш живота се върна в нея! Никога не бяхме я виждали да яде толкова много! Изяде почти половината от вечерята на Пиа, която нямаше против да сподели с котето.

Оттогава майката на Дани има прякора „Дамата с пилешкото“, когато дойде :) Може би се чудите защо решихме да наречем котката Дани. Е, ето защо. Денят, в който взехме Малката Дани със себе си вкъщи, беше рождения ден на починалия дядо Йордан, дядо на момчето Дани. За чужденците може да е малко странно, но в България често дядо и внук носят едно и също име. А вече и едно котенце споделя същото име! Сега то е щастливо малко коте и вече е със здравословно тегло. Тя никога не пропуска да яде, а любимата й храна все още е пиле :)

Малката Цвети

В един много хубав слънчев ден тръгнахме към Търново за сватбата на наши близки приятели в Априлци.

Още на паркинга забелязахме малко прекрасно шарено котенце, с което си играеха дошлите преди нас гости.

Котенцето беше 3-4 цвята, видимо много гальовно и мило, всички го галеха и го хранеха. Но се оказа, че мацинка

сама се е настанила в двора, а собствениците на къщата за гости не я желаят там. Денят беше чудесен и топъл,

но беше септември и зимата скоро ще се да дойде. Особено в планината, където се намира Априлци.

Не можехме да оставим малкото котенце на произвола на съдбата, особено като знаехме, че не е желано там.

Младоженците са прекрасни хора, които знаеха колко обичаме животни и бяха успели да убедят собствениците

да задържат котето няколко дни, докато дойдем и заедно се опитаме да измислим някакво решение за него.

Междувременно, няколко дни преди сватбата младоженците се грижиха за котенцето постоянно.

​

Когато го видяхме, знаехме, че няма да я оставим там. Още същата вечер я взехме в нашата стая - малката беше послушна, мила, спокойна котка, която мъркаше и се галеше в нас постоянно. Очевидно беше, че не се чувства

добре, когато е сама. Искаше да сме до нея, да я галим, за нея беше по-важно, отколкото да е нахранена дори.

​

За няколко дни намерихме осиновител за нея - лично я заведохме, макар жената да живееше далече. Предадохме я с цял пакет с храна, всеки ден се интересувахме как е, както правим за всичките си животни. Получавахме снимки и информация. След 2 седмици изпратихме още пакети с храна. Новият стопанин на Цвети (така нарекохме котенцето, защото беше много цветно) не успя да свикне с нея - тя беше още малка, търсеше внимание, искаше да я гушкат, а жената не можеше да й отделя нужното време. Потърси ни отново, за да намерим нови хора за Цвети. Бяхме много притеснени, дали ще успеем, какъв е проблемът с котето, дали няма да се озове на улицата. В крайна сметка хората бяха мили и обичаха животните и задържаха Цвети, докато намерим нов дом.

​

С новия осиновител извадихме голям късмет - жената сама ни писа, имаше вече няколко спасени котенца, но беше видяла поста за Цвети и искаше да помогне, живее в съседното село и не можеше да позволи да остави малката Цвети на студа през зимата. Веднага ни каза, че може да я поеме и въпреки, че се грижише за две бебета котета, беше готова да помогне. След два дни Цвети беше в новия си дом - леко уплашена, леко недоверчива. Няколко дни й отнеха да свикне с новия дом, с новото семейство, с новите котенца, но бързо спря да се крие, започна да си хапва и дори да играе с приятелите си.

​

Това е поредната история, която ни убеди, че всяко животинче може да си има истински дом, че за всяко котенце може

да се намери семейство и човек, който да го обича и да се грижи за него, стига да сме готови всички ние, които обичаме животните, да помогнем, да подадем ръка, да направим малко място в дома си за един нов приятел.

Всяко коте заслужава топъл дом, всеки човек заслужава истински приятел - а това е едно и също.

Красива блондинка

През октомври 2019-та година малко рижаво котенца започна да идва в нашия двор. Ние бяхме само за 1 седмица в града, хранихме го постоянно, направихме му къщичка, помолихме съседи да го хранят и наглеждат, понеже не успяхме да му намерим дом. Периодично проверявахме как е котенцето, но изведнъж през януари сякаш беше изчезнало. Март месец покрай ковид-кризата и карантината се преместихме в къщата за дълъг период от време. Още първия ден започнахме да търсим малкото жълтурче.

Минаха няколко дни и една сутрин чухме мяукане под прозореца - прекрасното жълтурче отново ни намери и ни чакаше. Веднага слязохме на двора, но то бепе много плахо и избяга. Последваха дълги седмици, в който по три пъти на ден пълнихме купичка с храна и вода за рижавото ни приятелче, то идваше в двора, обикашяле, спинкаше в градинката, но не идваше да яде, докато бяхме навън. Всеки път трябваше да се прибираме вкъщи, за да може котето спокойно да се доближи и да похапне. С времето се превърна в красиво котенце, което вече не беше така болезнено слабо. Вече си имаше и име - Страхил. Тогава изведнъж забелязахме нещо много изненадващо - малкият Страхил започна да пълнее, радвахме му се, но изведнъж осъзнахме, че малкият Страхил е женска котка и е бременна. Започнахме да я храним със специална храна с витамини, сменихме й името на Страхила, а тя започна спокойно да идва при нас, не ни даваше още да я галим, често ни драскаше и поне веднъж на ден ни хапеше, но беше толкова сладка и абсолютно всеки ден идваше по едно и също време на вратата.

Толкова беше умна и красива, а сега и бременна - нямаше вече вариант да я оставим. Налагаше ни се да заминем за София за 10 дни, бяхме инструктирали съседите да я хранят всеки ден по 3 пъти, всеки ден да има вода. Бързахме да се приберем, за да я видим. Милата Страхила изчезна за няколко дни - явно беше родила, бяхме притеснени, тя беше малка котка, беше дъждовен период, притеснявахме се дали ще може да отгледа малките си, дали всичко ще мине наред, дали тя е добре.Търсихме я навсякъде, но не я намерихме. Купичките й стояха пълни, но тя не идваше.

Няколко дни по-късно Страхила сама ни потърси - мяукаше жално пред вратата. Бързо слязохме, нахранихме я, беше много слаба, сякаш се беше стопила наполовина, очевидно беше родила. Беше малка, дребна котка, вероятно беше родила едно котенце, най-много две. Всеки ден идваше, хапваше малко и бързо изчезваше. Дадохме й време да отгледа малките си и в един момент започнахме да я следим, за да разберем къде ходи и ако може да вземем малките вкъщи, да ги отглежда на сигурно място. Така и нямахме късмет -

не намерихме бебетата.

С времето тя започна да стои в двора все по-дълго, за кратко ни даваше да я галим, запозна се с нашите котки. Не може да се каже, че беше любов от пръв поглед :). Нямахме търпение да минат 2 месеца, откакто е родила, да сме сигурни, че малките са отгледани, за да я кастрираме и ваксинираме. Една сутрин дори я намерихме нахапана от други котки или от куче, така и не разбрахме, имаше рани по главата, по лапите и по корема също. Не можеше да чакаме повече, навън беше опасно за нея. В един момент Страхила съвсем спря да излиза от двора, не ходеше вече никъде другаде. Бяхме й спечелили достатъчно доверието и така един ден през юли хванахме красивата блондинка и я заведохме на ветеринар. Имаше голяма рана на крака, сякаш от захапка. Трябваше веднага да се лекува, ветеринарите забелязаха инфекция. Милата ни Страхила беше ужасена, много ужасена, плачеше. Операцията беше по-тежка от очакваното - Страхила отново беше бременна с четири котенца.... съдбата на всяка женска улична котка - постоянен глад, постоянна бременност, постоянно кърмене и постоянно съперничество с другите улични котки.

​

Оставихме я за наблюдение за четири дни. След това си я взехме и я гледахме вкъщи повече от 2 седмици.

Най-хубавата храна, витамини, ваксини, паспорт, обезпаразитяване - Страхила получи пълна програма "по-добър живот". И тя си я заслужаваше.

Вече половин година милата Страхила живее вкъщи, щастлива, обичана, винаги нахранена, винаги нагушкана. Има си свои купички, топло легло, приятели котки вкъщи и разбира се, най-добрата й приятелка - нашето кученце Холи. В топлото време я пускаме на терасата, но почти няма желание да излиза, сякаш се страхува, че излезе ли, ще затворим вратата след нея - но това никога няма да се случи, защото Страхила е сред щастливите котета с голям късмет - тя вече има дом и семейство и никога вече няма да я тормозят, да е гладна и да замръзва навън. А ние я обичаме и веднага отиваме да й го кажем.

Отворете сърцето си за една мила Страхила. Заслужава си. И не забравяйте да се свържете с нас, за да ви намерим идеалното за вас животинче. Пишете ни.

Крайбрежната Рижа

​

В един прекрасен слънчев ден през ноември, разхождайки се по крайбрежната алея в Балчик, дочухме тънък звук от един храст. Погледнахме и какво да видим - нежно, красиво и много гладно малко котенце. Нахранихме го (винаги носим храна за животни, когато излизаме на разходка). Веднага ни позволи да го помилваме, имаше много мил нрав и прекрасни социални умения. Топлите очички не ни позволиха да останем безучастни. Върнахме се вкъщи, взехме клетка, още храна и потеглихме веднага обратно към алеята.

​

Малката писана беше на същото място - тъжна, самотна и много благодарна, че ни вижда отново. Сама влезе в кутията, не издаде нито звук в колата. Минути по-късно вече беше на топло, нахранена и прибрана, запозна се с новото си истинско легло - меко и пухкаво като самата нея. Малката Рижа за първи път щеше да спи на сигурно място, далеч от вятър и студ, далеч от опасности, кучета и големи котки, най-вече - далеч от глад и болести. Беше прегледана и обезпаразитена веднага.

С всяко посещение при нея, Рижа ставаше все по-мила и спокойна, все по-социална и игрива, бързаше да хапне, не можеше да разбере, че оттук насетне за нея винаги ще има храна и няма да усети повече глад. Започваше да плаче винаги, щом оставаше сама - толкова копнееше за приятел и обич. 2-3 дни по-късно забелязахме, че е тъжна и закуската й стои, обядът - също. Веднага в клетката и на лекар.

Докторите откриха, че има раничка в устата, която я боли и заради нея не може да се храни. Малко инжекции, малко антибиотик, няколко дни бебешка храна и Рижа отново беше щастливото бебе, което мечтае да я гушкат по цял ден.

Красавицата, разбира се, от първите дни имаше кандидат-осиновители. Две добри семейства, които бяха познали добротата и топлината в нея и мечтаеха да е част от техния дом. Избрахме това, което имаше по-добри условия и готовност да се грижи за нея.

Като порасна още 2 седмици, решихме, че е готова да я представим официално на новото й семейство. Беше си любов от пръв поглед . Днес цялото семейство е много доволно от новия член, а Рижа е по-щастлива, отколкото смееше да мечтае - ще има прекрасни коледни празници, истински приятели, обич и разбира се, пълна купичка с храна и подаръци, като всяко детенце за Коледа. Ще е царица на една хубава къща с двор и любящи стопани.

​

Да подадеш ръка на бездомно животинче, е сред на-хуманните жестове - ражда се безценно приятелство, в което никога няма да срещнеш тъга и неразбиране. Струва си! Подай ръка, хвани лапа!

Фъстъче в дъжда

От пролетта на 2020 г. храним десетина котета в един изоставен район - те живеят сравнително спокойно в 2-3 изоставени къщи, където лятото е добре, но есента става студено и вали почти всеки ден. Котенцата поне имат подслон, затова ходим привечер да ги храним. Всички са здрави, 2 са майки, които сме кастрирали вече (есента на 2020 г.), 8 са малки и 2-3 мъжки котки. Дълго време опитвахме да хванем бебетата и успяхме едно по едно - от този район за Блу, който изпратихме във Виена, Съни, който е щастлив в Добрич, малката Поли, която все още е при нас.

Изненадващо септември забелязахме три бебета - бяха много малки, може би още нямаха 1 месец, видяхме, че си имат майка, която ги храни и ги пази. Вероятно някой беше изхвърлил майката на улицата, защото не я бяхме виждали - много красива чисто черна котка с прекрасна козина. Бебетата бяха три. Изчакахме ги да поотраснат, но с наближаването на октомври и застудяването, решихме, че бебетата са достатъчно големи, за да ги хванем и да им търсим вече истински дом, където да са на сигурно и топло място винаги, а майката нямахме търпение да кастрираме, за да води по-спокоен и сигурен живот. Така в един много силен дъжд отидохме до изоставената къща и хванахме малкия Фъстъчко - много беше уплашен, много плачеше, въртеше се в клетката, вероятно му липсваше мама, но беше за негово добро.

Заведохме го на ветеринар, веднага го обезпаразитихме, прегледаха го, имаше единствено проблем с едното оченце. Започнахме кратка терапия с капки за очи и съвсем бързо очичките му се оправиха. Фъстъчко беше 800 гр. - здраво, красиво момченце, което в началото не ни се доверяваше много и прекара известно време зад климатика. Оставихме го да се успокои, но му беше трудно да устои на вкусния пастет от пилешко месо, така че сам ни предложи примирие. Нямахме дори много време да се сприятелим с него - веднага се намериха подходящи кандидати - семейство от Шумен (досега не бяхме пращали наше сладурче там), което нямаха търпение да го гушкат и отглеждат. Ваксинирахме Фъстъчко и го изпратихме, макар и с малко трудности, към новия му дом.

Фъстъчко е вече здрав, щастлив и с цяло голямо семейство, в което дори намери един много космат приятел от неговия вид.

Фъстъчко си пожела и братчетата му да имат неговия късмет, защото го заслужават и той много ги обича.

Принцеса на автостоп

В един неделен ден, минавайки през най-оживеното кръстовище на Балчик, попаднахме на изненадваща гледка - истинска принцеса стоеше под една пейка съвсем сама и плачеше, беше на педя от улицата, нямаше никакъв шанс да я оставим там. Слязох от колата и тръгнах към нея, малкото котенце веднага се затича към мен. Подадох й ръка, а тя веднага влезе в нея. Беше най-милото и спокойно котенце, което съм срещала. През целия път до вкъщи стоя в ръцете ми - нямахме клетка, просто се сгуши и гледаше ту мен, ту човека до мен спокойно и мило.

Веднага я сложихме в новата й стая, получи чисто нови купички за храна и вода. Беше изцяло чиста, обезпаразитихме я, прегледаха я и щом разбрахме, че е добре, веднага започнахме да й търсим дом. Малката Сами получи името си, защото я намерихме на рождения ден на моята мила племенница - Сами. И малката Сами се оказа точно като голямата - прекрасна, забавна, много красива, умна и разбира се, принцеса. Сами получи билет за разходка из цялата къща с перфектно поведение и безупречни навици - сякаш знаеше, че е извадила късмет, знаеше, че оттук насетне за нея предстои само добро бъдеще. Никога не бяхме срещали толкова дружелюбно и любвеобилно коте - почти веднага започна да ни ближе и да търси непрестанно прегръдките ни. За котките да оближеш някой друг е израз на най-голямата възможно любов - а Сами го правеше постоянно! Не ѝ трябваше никаква социализация - тя просто си дойде с прекрасен характер, истински котешки ангел!

Сами се сприятели бързо с малкия Съни, който същата седмица заминаваше за Добрич при новото си семейство и скъпата си космата приятелка Клеопатра. За броени дни намерихме прекрасен дом за Сами, кандидати имаше няколко, но решихме Сами да стане софиянка. Наш приятел, който също като нас се повлия от красотата на Сами, предложи да я заведе до новия й дом и така днес Сами се радва на много грижи, много купички с храна, много любов и забавление в София. Ежеседмично ни изпращат снимки, за да радват и нас - първото семейство на малката Сами, с това колко бързо расте и се развива.

С огромно желание и отдаденост ще продължим на помагаме на мъничета като Сами, но нашите усилия няма да имат смисъл без хора като новото й семейство, които са готови да отворят дома и сърцето си за едно мъниче. А това си струва - даже много!

Най-смелият борец

Преди два месеца срещнахме Асена в ... Асеновград 🙂 Беше в ужасно състояние - рана на бузата, клатушкаща се от умора и глад, недохранена, болезнено слаба и с криви треперещи крачета, които бяхме убедени, че са счупени. Едва дъвчеше храната, която й се дава. Срещнахме момиче от близкия ресторант, което се опитваше да я закрепи с пауч, силно искаше да я заведе на лекар. На нас не се довери милата Асена и така и не успяхме да я хванем, но момичето беше спечелило доверието й и успя да заведе на ветеринар. Оттук започна втория шанс за Асена.

Крачетата не се оказаха счупени, бяха криви и я боляха от силното недохранване, което спохожда котето от самото му раждане. Зъбките и устата й също бяха в плачевно състояние - имаше клатещи се зъби пак от недохранване, много болезнени ранички по лигавицата и езика, които й пречеха да може да се храни нормално, не че навън имаше много с какво. Започна лечение за раната на главичката, последва цял месец престой на стационар, където Асена започва своето преобразяване. Ежедневни грижи - капки за очи, антибиотик за нослето, мехлемче за раната, витамини и т.н, и т.н. Всичко дотук покри с огромни усилия и лишния момичето от Асеновград - първият спасител на Асена, заега името й ще запазим в тайна (ако тя желае, ще я добавим). И така Асена отпътува след месец от Асеновград за Варна, за да си я приберем.

Мацинка излезе един страхотен боец. Съвсем не закъсня поредният удар за нея - положителен тест за котешки СПИН. Заболяването не се предава на човек, различен е от човешкия имунодефицитен вирус, но поставя котката в силно рисковата среда - всяка нова вторична инфекция ще се развива със силна клинична картина и може да бъде потенциални фатална заради потиснатата имунна система на котето. 

Асена трябва да живее в спокойна среда без стрес, трябва да хапва качествена храна и задължително да живее вътре, немислим е за нея животът на улицата, трябва да живее в чиста и сигурна среда, иначе казано в истински дом. Задължително е да живее отделно от други котки, за да не им предаде заболяването си (което става основно чрез ухапване/одраскване и предаване по кръвен път) и разбира се, за да не в заразят с някаква инфекция самата нея.

Минаха два месеца откакто видяхме в погледа на Асена нейното безгранично желание да се бори, за да живее! Направихме втори тест за СПИН, който също беше положителен, за жалост. Най-хубавото е, че започнахме лечение с интерферон, което налагаше ежедневно водене на ветеринар и инжекции. Вече мина първият курс (към 6 декември 2020 г.), предстои 10-тина дни антибиотик, преди лекарите да сравнят резултатите на Асена преди и след лечението, за да стане ясно има ли развитие и смисъл от започване на втория курс. Цената на един курс е 300 лв., а на преглед и тест след него - 30 лв.

Резултатите са много обнадеждаващи, понеже Асена има голям апетит, доста голям даже, пие много течности, а раничките в устата й съвсем изчезват вече. Зъбите също се възстановяват. Крачетата се изправиха и Асена се движи нормално, макар и плахо. Крайни резултати от първия курс ще имаме към средата на декември. Днес Асена тежи вече 1,900 кг, има си собствено легло, шише с топла вода, печка, винаги пълни купички и лично джи-Пи 🙂. Тя с нищо не се отличава от другите котенца - освен че щом я вземеш, се гушка в теб два пъти по-силно и те гледа с такава благодарност и лек ужас да не би хубавото да е свършило. 

Помогнете на Асена да се възстанови като изпратите средства за нейното лечение. Как това може да стане можете да видите в нашата секция "Начини за помощ". Нека заедно покажем на Асена, че #ВсекиЖивотЕЦенен !!! ❤️